Panorama 7

Ние сме галерия “Снежана”. В нашето име се съдържа представата за “снежна белота”. Едно от активните ни желания е нашето място и сцена да бъдат една TABULA RAZA, на която да се изобразява живото случване на артистичните творения предимно и специално на младите артисти. Ние бихме искали, ние мечтаем, ние бихме се борили за това нашето уютно, приветливо пространство, широко достатъчно и високо достатъчно, да споделя и участва в сбъдването на съвременното артистично търсене. Твърде е забавно свободното, самородно отношение към артистичните форми, концепции, методи, то е една игра, то е безкрайно търсене и намиране, нищо не е окончателно, нищо не е достатъчно и дотук. За нас е важно да бъдем едно такова убежище, платформа, портал, през който да се открехва полета на този фантастичен феномен, наречен стойностно изкуство. При нас е достатъчно широко и просторно за нуждата на човешкия дух и разум.

Галерия “Снежана” съществува от 2005 година. В този вариант изкристализира като проект на място за срещи, събития, себеопознаване, опознаване, запознаване, случвания и приемственост между поколенията, всички видове изкуства и изразни средства. Събирателните центрове са произведения на изкуството, вино, книги и събития.


 
“Скъпи приятели, в изкуствата и извън тях, с голямо съжаление ви съобщаваме, че галерия “Снежана” в края на месец април затваря врати. Дълбоко съм признателна и благодаря на всички, които бяха съпричастни и даваха живот на това пространство.
Малко сме. И не сега е времето да задържаме изгубеното, прекратявам тази агония. До някога, някъде другаде…”. Това са думи на създателката на галерия “Снежана” – Снежана Живкова.
Тя искаше и мечтаеше. Да даде убежище, платформа, портал, през който да се открехва полетът на този фантастичен феномен, наречен живо изкуство. Галерията й се превърна в място за срещи, случвания и приемственост между поколенията и всички видове изкуства. Ето какво ни каза Снежана на прощаване.

- Какво се случва там, във вашето място?
- Изложби, пърформанси, представления, спектакли, куклен театър, концерти, премиери на книги, поетични четения, танци, прожекции, курсове, ателиета, практики, дискусии, подкрепяме каузи…
- Защо създадохте галерията, на кого му трябваше?
- Исках и мечтаех, борех се за това уютно, приветливо пространство, да споделя и участва в сбъдването на съвременното артистично търсене. Необходимо и важно е да се подкрепя свободното, самородно отношение към артистичните форми. Предоставих широчина и простори за нуждата на човешкия дух и разум. Чрез събитията исках да превърна галерията в място за срещи, себеопознаване, опознаване и запознаване.
- В момент на криза намират ли хората утеха при вас, има ли смисъл от това място?
- Изкуството не дава утеха. То разкрива един по-дълбок и необятен свят за духовността и отчасти за разума на човек.
- Какви хора се събират тук?
- При нас може да дойде и идва абсолютно всеки – от клошар до сноб, от дете в количка до човек с бастун. Според мен обаче въпросът не е в това кой идва, а кой остава.
- Как ви се отразява това, което се случва извън рамките на красивия свят на галерията, имам предвид отчаянието на хората навън?
- Натъжава ме разрушителната сила на отчаянието. Натъжава ме липсата на интелигентност у човека, с която да се справя и адаптира към дадена ситуация. Натъжава ме постоянството у хората да се взимат прекалено насериозно, да живеят по начин, който предполага да са безсмъртни, да хабят усилия в грешните посоки на живота, да се погубват между противници, докато вярват, че на финала може да има победител. Ако човек успее истински и дълбоко да осъзнае, че е имал невероятния шанс да се роди, ще започне да пази този скъп подарък, не чак дотолкова зависим от обществените норми и постоянното вменяване на лъжливи нужди и потребности за щастие. Натъжава ме, че всичко това го има и в рамките на галерията.
- В този смисъл – кому е нужно изкуството като цяло?
- Изкуството не е необходимост, то е свободен избор. Необходимост са храната и лекарството, изкуствата са избор. И от тук бих добавила, че изкуството е свобода, защото изборът лежи в основата на свободата. Сигурно ще ме попитате дали свободата е необходимост! Свободата е дадена по рождение, но я губим все повече, навлизайки в живота.
- Участвали сте като гол модел за много художници и фотографи. Провокирате ли живота или той вас?
- Провокацията е взаимна, любовта също. Аз съм от хората, на които много от хубавите неща им се случват с лекота, но за сметка на това пък други въобще не се случват.
- Каква политика трябва да водим самите ние за развитието на българското изкуство?
- Не се вълнувам от политика, която не се вълнува от мен. За съжаление обаче трябва да призная, че благоденствието и развитието на изкуството до голяма степен е именно резултат на държавната политика и благоволението на богатите хора… Днес обществото не е образовано за стойностите в изкуствата (голяма част, смея да твърдя, е на елементарно ниво) и именно това невежество обезличава до погубване културата. Няма ги структурите и институциите, които да култивират и възпитават, да приобщават, да показват една друга естетика и ценности. Авторите пък от своя страна живеят именно в това време на позволена и толерирана некадърност и непрофесионализъм, като задоволяват и се отпускат върху ниския критерий на консуматора. И така се губи смисълът.
През годините ми беше много трудно да осъзная и да се примиря с факта, че нямаме добро изкуство и добра публика. Така самото общество дава път и живот на посредствеността и кича, което обаче не е резултат само на невежество, а на лично светоусещане, нагласи и философия. Говоря за онова “арт”, което плъзва от тротоарите на “Александър Невски” и продължава, за да се захване с неумолимите си пипала за галерии и всякакви жалки изложбени пространства. Онова “арт”, две за пет, подредено в магазините за един лев, до които стигаш по разбитите плочки на същите тротоари. Онова “арт”, което в супермаркета, докато си избираш дамски превръзки и паста за зъби, изскача помежду рафтовете в целия блясък на грижливо опакованата си златна рамка. И по-натам също, до пластмасовите туби с минерална вода и бира, и там, между киселото мляко и салама можеш да си купиш картина и да я закачиш до телевизора, в хола или в някое от безкрайните празни полета на фантазията си, докато пиеш ракия и си чоплиш мръсното под ноктите. И ако това е от народа за народа, някак съм склонна да го преглътна. Но то е и у т. нар. “арт елит”. Живеем в свръхвремето на хиперактивност, безплодно самочувствие и ялова претенция.
- В този ред на мисли как ви изглежда успехът по български?
- За мен успелият човек е този, който може да се радва на живота и да се чувства добре в кожата си и извън нея. Също този, който може и има с кого да споделя радостите, а не драмите и черногледствата си. Успял е и този, на който всяка осъществена мечта му е стъпка към следващата. Това са резултати на личната философия и качества, които не зависят от географските ширини. Успехът като финансовото благополучие и положение в България е абсолютно постижим в рамките на икономическите възможности на страната. Имаме дефицит на хора, не на пари. Възможностите ги предизвикват самите хора. Българинът не може да мечтае, не може да отвори съзнанието си и да позволи нещо хубаво да му се случи. Идеята да спечелиш шестица от тотото не е мечта, а пълна липса на фантазия и бездарие. Българинът има и друг проблем – всичко му е псевдо. Псевдоелит, псевдосреди, псевдокултура, псевдопатриотизъм, псевдосъстрадателност и благородство, псевдоработа, псевдоживот… Българинът е дяволът, който се изживява като Бог.
- Мислите ли за емиграция?
- Не. Това е все едно да ме попитате дали мисля да приема приятелите си у съседите, а не в собствения си дом.
- Кажете нещо обнадеждаващо?
- Обичайте и уважавайте първо себе си, така ще можете да обичате и уважавате другите. Пазете хората, които обичате, защото това е най-ценното, което някога ще имате и което можете да загубите. Всичко останало се мени. Радвайте се, че имате небе и слънце.
Симона Георгиева,
www.lentata.com


 

АКЦЕНТИ

Няма предстоящи събития